Време е да учим физика и математика

Свикнали сме да считаме българското средно образование за по-сериозно от средното световно ниво. Като се замисля, най-вероятно това се дължи на необходимата за психиката компенсация след сравняване на доходите. Може да сме бедни, но поне сме умни. 

Обаче това, което виждаме напоследък, ме кара все повече да се съмнявам във втората част на горното изречение. Съжалявам, ако българските патриоти бъдат разочаровани. Но в крайна сметка ако наистина имаше останали патриоти в страната, нямаше да допуснем след масовия учителски протест за по-добро образование от миналия месец умелите партийни функционери да запазят статуквото, премествайки фокуса от националната адекватност през XXI век към процентчета и левчета. 

А, прочее, не видяхме и съществено повече левчета и по-високи процентчета. Сякаш финансовият министър и целият екип, внесъл бюджета за следващата година в парламента, гледат на статията обрзование като на досадно чуждо тяло. Излишъците се трупат ли трупат, МВФ ни хвали ли хвали за разумна финансова политика, при благоприятно стечение на обстоятелствата след две години току-виж ни преизбрали, а българското образование - кучета го яли. 

Не става дума само за пари. Дългосрочната стратегия свише, с която очаквам в скоро време да ни бъдат измити очите, ще бъде скучна и посредствена като сапунка. 

Сега по същество. Става дума за проучване от Американския институт за изследвания относно знанията на учениците по дисциплините физика и математика. Изследванията в САЩ са осъществени от „Национална оценка на образователния прогрес" за годините 2005 и 2007. Чрез специфични статистически методи (метрика, сходна със сравняването стойността на световните валути с долара), данните за Америка са съпоставени с резултатите от международно изследване от 2003 г. Публикацията на изводите е озаглавена „Шансът помага на подготвения ум".

По математика резултатите на осмокласниците са най-високи в пет азиатски страни: Сингапур, Хонконг, Южна Корея, Тайван, Япония, шеста е Белгия. Базово ниво имат учениците от 22 държави, под базовото ниво са 19 страни, сред които и България.

По физика, страните постигнали най-добро ниво са отново Сингапур и Тайван и азиатските им съседи. Двадесет държави са на базово ниво. Двадесет и две страни, сред които отново България, са под базовото ниво.

Авторите на изследването са твърде недоволни от факта, че макар осмокласниците в Америка да са на базово ниво, доста по-напред от българския осмокласник, те не са в челните редици. Лекът американците виждат в значително увеличаване на уменията по физика и математика на възрастното население, имащо право на глас.

В демократично общество, за да се разберат повечето от болезнените проблеми в света, е необходимо определено ниво на адекватност по физика и математика. Само при разбиране на физиката може да се постигне консенсус по проблеми като глобално затопляне, обезлесяване, използване на фосилни горива, ръст на населението, разрушаване на озона, епидемии, затлъстяване. 

Обаче само 16% от специализиращите дипломи, получавани в Америка, са свързани с физика, техника, инженерни дисциплини, математика. Много от тези дипломи се присъждат на чуждестранни студенти. Много чуждестранни докторанти си намират работа в американската национална индустрия.

„За да постигнем нуждите на бъдещето, по-голяма част от работната ни сила трябва да развие умения за решаване на проблеми и критично мислене, за да се конкурира в технологично сложната и глобална среда", считат авторите. Подготовката на 50 милиона студенти в 97,000 обществени училища струват на данъкоплатеца от САЩ $500 милиарда годишно. „Как да знаем, че това, което получаваме за парите си, си заслужава?" Авторите се притесняват за способността си да се конкурират с другите от G8 - Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Русия, Великобритания. 

Ето концепциите, които са трудни за разбиране за възрастния американец: две трети не разбират какво е ДНК, доверителен интервал (margin of error), не вярват в еволюцията. Половината не знаят колко време е нужно Земята да обиколи Сънцето, а една четвърт дори не знаят, че Земята се върти около Слънцето. 

От друга страна, половината американци вярват в екстрасенси и в лечебните сили на вярата (аз също заставам зад последното). 40% вярват в демонично обладаване и къщи, пълни с призраци. Една трета вярват в щастливи числа, призраци, телепатия, предсказателство, астрология, НЛО и извънземни. Една четвърт вярват във вещици и в това, че може да се говори с мъртвите. 

По-лошото е, че не са много умели по математика: 78% не могат да изчислят лихвата по кредит. 71% не могат да изчислят колко гориво на километър харчат по време на път. 58% не могат да изчислят 10% надценка върху сметката за обяда. 

Изводът е разбираем: американците „разполагат с много малка степен на грамотност" по физика и математика. Вместо да разчитат на науката, те се облягат на псевдонауката. Учениците от обществените училища не могат да се сравнят с азиатските си връстници, които ще бъдат техни конкуренти в бъдеще. Няма достатъчно изучаващи физика и инженерни дисциплини днес, които да осигурят напредъка, нужен на бъдещето. Съединените Щати губят надпреварата в подготовката на умове за следващото поколение.

„Глупави американци"? Защо тогава ние „умните българи" сме под базовото равнище и по физика, и по математика? Единственият показател в изследването, по който България не е абсолютно „под", е че по физика нашите осмокласници показват сходни постижения като учениците в щата Алабама. И все пак - под техните. 

Американците са тръгнали към промяната след публикуваното през 1983 изследване „Нация, изправена пред риск". Острият му език е събудил политиците за образователни реформи. Ето няколко изречения оттам:

„Нацията е изправена пред риск. Нашето някога недостижимо преимущество в търговията, индустрията, науката, технологичната иновация е изпреварвано от конкурентите от цял свят ... Докладваме на американския народ, че докато оправдано можем да се гордеем с историята на нашите училища и колежи, образователните основи на нашето общество са подкопават от нарастваща посредственост, която заплашва самото ни бъдеще като нация и хора. Стана това, което бе невъобразимо преди едно поколение - другите достигат и изпреварват постиженията ни в образованието".

Да приемем, че вече сме разбрали несъстоятелността на мита за гениалния български ученик. Да повторим извода на американските учени: възрастното население трябва да стане по-адекватно, преди да изисква от ученическата глина каквото и да е. Не става дума само за заплащането на учителите. Става дума за нас.

Изследването, на което се позовавам, е посветено на физиката и математиката. Понаучих нещичко в гимназията, в университета можех да изгладя динамичен временен ред посредством метода на конкуриращите се алфи, но хуманитарните дисциплини и литературата останаха моя слабост. Четох наскоро Чудомировите разкази „Даскалът" и „Даскалицата". Препоръчвам всеки заинтересуван от темата българско образование да ги прегледа отново. И после пак ще говорим.